Nikolai Gogol

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински:Микола Васильович Гоголь) е руски писател. Роден е в имението на баща си, което се намира край град Полтава, в днешна Украйна. Разгледано от този аспект, може да се твърди, че Гогол е и yкраински писател. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в местечко Сорочинци (днес селоБельшие Сорочинцы), Украйна, като живее в чифлика на родителите си. Баща му е образован и благороден човек. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, отива да живее в Санкт Петербург.

Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.

Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си "Омагьосаното място" от 1831-32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.

Умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на 4 март 1852 и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: " Ще се смея през сълзи".

Gogol was born in the Ukrainian Cossack village of Sorochyntsi,^[4] in Poltava Governorateof the Russian Empire, present-day Ukraine. His mother was a descendant of Polishlandowners. His father Vasily Gogol-Yanovsky, a descendant of Ukrainian Cossacks, belonged to the 'petty gentry', wrote poetry in Ukrainian and Russian, and was an amateur Ukrainian-language playwright, who died when Gogol was 15 years old. As was typical of the left-bank Ukrainian gentry of the early nineteenth century, the family spoke Russian as well as Ukrainian. As a child, Gogol helped stage Ukrainian-language plays in his uncle's home theater.^[7]

In 1820 Gogol went to a school of higher art in Nizhyn and remained there until 1828. It was there that he began writing. He was not popular among his schoolmates, who called him their "mysterious dwarf", but with two or three of them he formed lasting friendships. Very early he developed a dark and secretive disposition, marked by a painful self-consciousness and boundless ambition. Equally early he developed a talent for mimicry, which later made him a matchless reader of his own works and induced him to toy with the idea of becoming an actor.

In 1828, on leaving school, Gogol came to St Petersburg, full of vague but glowingly ambitious hopes. He had hoped for literary fame, and brought with him a Romantic poem of German idyllic life – Hans Küchelgarten. He had it published, at his own expense, under the name of "V. Alov." The magazines he sent it to almost universally derided it. He bought all the copies and destroyed them, swearing never to write poetry again.

Gogol was one of the first masters of the short story, alongside Alexander Pushkin, Prosper Mérimée, E. T. A. Hoffmann, and Nathaniel Hawthorne. He was in touch with the "literary aristocracy", had a story published in Anton Delvig's Northern Flowers, was taken up byVasily Zhukovsky and Pyotr Pletnyov, and (in 1831) was introduced to Pushkin.